На Дедо Гойко Блог-тъ

`Ногу съм горд със своя блог. Благодарение на него Google ми индексира сайта и той вече бива намиран благодарение на доста интересни т.нар. search string. Ето какво ми показва статистиката за месец март, един ден преди края му:

# – брой търсения – търсен низ
1 – 6 – 37.50% grimwolf
2 – 3 – 18.75% филми педераси
3 – 2 – 12.50% как работать с acidpro 4
4 – 1 – 6.25% grimwolf.com
5 – 1 – 6.25% narnia
6 – 1 – 6.25% space cake
7 – 1 – 6.25% история на дюнера
8 – 1 – 6.25% списание Плейбой

Начи хората пишат „филми педераси“ и ми намират блога. Също и „история на дюнера“. Айде дюнери и аз обичам да ям, ама „педераси“? WTF? За тоя дето е търсил такива филми и е попаднал тук – нема да намериш такива работи тука, скъпа.

А, също забелязах, че имам посещения от: Саудитска Арабия (фаща ме шубе), Коста Рика, Шри Ланка, Пакистан (ditto), Сейшелските острови и Андора (?!). Да им имам базата данни IP-to-Country на тия!

През няколкото месеца, през които не работех, за да си взимам изпити (които ги и взех между другото), имах доста свободно време. Доста разцъквах на World of Warcraft и общо взето имам бая и разнообразни впечатления. Въпреки че е игра, средната възраст на играещите е 24-25 години. В моята „гилдия“ (хе-хе) има женени хора с деца, хора на по 30 и повече години. Т.е. може да се каже, че са на средна възраст колкото мене. Понеже основен и всъщност май единствен начин за комуникация е чрез chat на английски език, много често се сблъсквам с брутални прояви на незнаене на елементарна английска граматика, при това и от хора от UK. Повечето са от Норвегия и Швеция, а там нивото на английския е много високо сред младите, така че пак може да се приеме, че си имаме работа с грамотни, знаещи английски хора.

Е да, ама не, дет има една приказка. Като чета български форуми и т.н. съм виждал какви ли не бисери като – фиум (филм), серял (сериал!), одуволствие (удоволствие), ама тва с английския е просто уникално. Няколко примерчета (тука сега има малко WoW терминология, ама става ясно):

priest го пишат preist

rogue го пишат rouge – тва специално във френски сървъри едва ли би се грешало, щото просто звучи тъпо

exalted го пишат exhaulted – е тая дума им е много трудна, сигурно идва от exhausted

too и to – too когато е в края на изречението винаги го пишат to, а когато искат да кажат to come, примерно, пишат too come. Демек пълна размяна на употребата, без очевидни причини защо

they’re, there и their – тия три думи вече са изгубили значението си, всичко се пише there – there crazy – те са луди, и т.н.

you’re и your – същата работа, оправяй се според контекста – your bitch – тва може да значи „ти си кучка“, а не „твойта кучка“

we’re и were – —//—-

като цяло апострофи не се пишат

за the и teh нема смисъл да казвам

Цялата работа е, че като ти изпраскат едно изречение с 4-5 такива думи и връи се оправяй. Иначе естествено присъства задължителният чатерски жаргон, който аз намирам за забавен – стандартното LOL, LOLOLOLOL, ROFL, LMAO, ROFLMAO, WTF, FFS, FTW, OMG, OMFG, ZOMG, STFU и т.н.

Също разни интересни изразни средства като: woot, w00t (тука са нули, ама не се вижда), noob, n00b, nnob, nub, own, pwn, owned, pwned, pwned right in teh face, wtfpwned, omgwtfpwned, wtfpwnedkkthxbb, gief (aka give), gifv, givf и т.н.

Също има един в „гилдията“ (хе-хе) с ник Kuresaz (не е българин), и направо падам от стола някой като напише „Hey Kure“. Ако знаеха, че това обръщение го има и при нас…

Преди няколко дена гледах „Мемоарите на една гейша“ и честно казано ми хареса, но пък аз имам слабост към японска култура и музика, така че мнението ми е силно субективно. Във всички ревюта които четох оценките са 62/38 в полза на плюещите. Нямало изграден образ, не могли да изпитат съчувствие към главната героиня, дрън-дрън и т.н. Ми мене ме боли фарът, то и аз не изпитах съчувствие, но пък имаше супер сцени с градини с вишни, и много здрави… ъъъ… гейша сцени, които лично мене страшно ме изкефиха. Ох, отивам за кърпичка…

От тия плюещите 95% плюят, че в японски филм играели китайки, а всъщност са разбрали за това от плюещите преди тях, които пък да го прочели в някое списание като Cosmo, и просто се опитват да се правят на важни и разбиращи. Пълна позьорщина. Аз лично не мога да отлича китайките от японките във филма, даже разбрах че са китайки след това. Но пък много ми е кеф някой като напише, че мутрите им били толкова различни като ги гледал, разбираш ли, и просто не можел да разбере как може такова безобразие, и такава свинщина да ми играят китайки тука. Не могат да отличат катър от муле, но от японки разбират. Яко е, когато някакъв факт стане достояние за масите, и всеки изведнъж става филмов критик, и като пръдне някой актьор вече може да познае колко дюнера е изял предната вечер.

Та след последната вълна от педерастки филми като „Brokeback Mountain“ и „The Family Stone“ (тоя с планината като го гледах и се стигна до момента с палатката, направо изкрещях от ужас, щото си помислих, че е сега ще извади един голям и ще го разцепи, но поне това не го даваха, иначе си се шибаха като животни) тва си беше направо много приятно разнообразие. И ми стана интересно има ли в Япония т.нар. manwhores, или например гейшовци. Тва е един супер сценарий за педерастки филм – малкият Кензо Такахири го отвеждат 9 годишен в училище за гейшове, където усилено тренира изкуството да доставя удоволствия. Когато става на 16 той вече е готов да продаде своето козунаке, за да си върне дълговете към стария учител-педерас. Козунакето е когато му разпорват… нали… за първи път…. Та той си продава въпросното козунаке за няква безумна цифра, но след това изкарва 6 месеца възстановителен период в подножието на планината Фуджи, за да му зарасне нали… тва… козунакето. След това учителят му го осиновява и той става става новият шеф на училището за гейшове.

Супер педерастка история, но пък явно има много педераси на той свят и 100% ще има голям успех.

Имах да правя една кур-сова работа по XML та ми се наложи да си поприпомня накои работи за XSLT трансформации и DTD схеми. Преди 2 години кандидатствах в едно фирме и имах за задача с XSLT един XML файл да стане на дръвце с всичките му там плюсове и минуси. Получи се доста интересно, а и разучих XSLT-то. Ей това е въпросното дръвце.

Сега за кур-совата работа трябваше сам да си измислям тематика и аз естествено както никога си избрах групи и албуми. Добре стана, поне според мен, да видим г-н Бой…, ъъъ Павлов, какво ще реши. Та реших малко да си поиграя, щото се получиха 3 XML файла и 4 XSL стила, което прави 12 възможни комбинации. Сега то за всеки файл си имаше стил, който си е само за него, но като поразцъках и се получиха интересни комбинации. Общо взето отделянето на даннито от представянето е супер яко нещо, стига да е направено като хората. Позволява голяма скалируемост и…, ъъъ, абе кво ми пука всъщност? Направих една страничка където могат да се разцъкват комбинациите, макар че както казах някои XML-и определено не се трансформират добре с някои XSL-и.

Тука се сблъсках със следния проблем – трябваше по някакъв начин да изкопча от браузъра HTML output-а на трансформацията, обаче като се даде view source естествено излиза XML сорса. Та естествено потърсих с google и открих е тази програмка от MS – msxsl.exe. Общо взето за да се вземе output-ът се пише msxsl.exe source.xml style.xsl -o output.htm и ей гов на. Само дето ревеше за DTD дефиницията, та трябваше да разкарам тоя ред временно.

И ми е много интересно като са мислили едно време тая CDATA що са избрали точно < ![CDATA[ и ]]>? Не можеше ли да е нещо по-уникално, нещо което много по-рядко може да ти се наложи напишеш по една или друга причина? Например (_)_)=====O и O=====(_)_). Верно повече се пише, но пък от друга страна ако ти трябва да имаш ]]> в текста нема проблеми.

Сега следва Perl. Там какви истерии ше има, не ми се мисли.

Навръх Коледа си нямах работа да ида да гледам едно детско филмче – The Chronicles of Narnia. Не знам как се навих, но май по-добре да не го бях правил. Докато гледах филма имах чувството, че авторът, или там авторката на книгата, е избягал от някой rehab, след което се е усамотил в някоя високопланинска хижа и е започнал да твори. Все едно гледах фантазиите на някое хипи. Да цитирам някои забележителни моменти от филма – един огромен глиган (говорещ естествено) дъвче крака на някакъв орк, който е от лошите, а през това време един носорог (!) търчи като пощръклел през армията на лошите, за да стигне до колесницата на снежната вещица, която се тегли от две бели мечки. Направо велико. Да не забравя и бобрите в пълна броня и май имаше и някви летящи такива, грифони им се викаше, май. Естествено като фон заа това е една голяма планина, в Нова Зенландия предполагам, там са много подходящи за подобен род филми. Честно казано сега ми се иска пак да го гледам. Като излезе DVDRip ще си го дръпна, ще си приготвя „space cake“ и „chocolate milk“, и ще си прекарам два доста интересни часа. Тоя филм всъщност е за възрастни, но за особен тип възрастни.

Рових се из някви кашони на тавана и изрових една стара снимка на пра-пра-пра дядо ми от 1616 година, дето е служил в кралската гвардия на мускетарите на Луи XIII. Мускета сигурно го е подпрял отстрани, щото е много дълъг и не се побира в кадър.

Вече реших какво ще правя с живота си: ще бъда мускетар – нема да съм хамстер.

P.S. Като се цъкне на малката снимка излиза в цял размер.

Преди 2 години някъде в прилив на върховно вдъхновение бях написал едно разказче за един… хмм… абе за един познат. Днеска случайно го изрових и реших да го публикувам за радост на милионите ми фенове. За да няма хър-мър съм името на въпросния съм сменил с Алфонсо. Звучеше ми добре. Та ей го разказа, то е по-скоро интервю:

* * *

Специално за нашето списание, курв…, пардон, секссимволът на Отбор Юнаци – Алфонсо, се съгласи да даде
ексклузивно интервю във връзка с новия брой на списание Плейбой, където той беше избран за курв… модел
на месеца. Интервюто се проведе в една баничарница, близо до работата на Алфонсо.

Списание:
Здравейте Алфонсое, бихме желали да ви зададем няколко въпроса.
Алфонсо:
Добре, само да си доям баницата.

Списание:
Няма проблем, изяжте си я на спокойствие.
Алфонсо:
(дъвче, мляска)

Списание:
Така, сега вече можем да говорим. Първият ни въпрос е – защо го направихте?
Алфонсо:
Да се снимам в Плейбой ли? Ами вижте сега, аз имам страхотно тяло и изключителен интелект и не искам да
лишавам хората на тази планета от тях. Искам всички да ме видят и да разберат каква курв…, т.е. колко
съм изключителен.

Списание:
Серията, която сте заснели е една от най-скандалните в историята на Плейбой. На част от снимките сте се
снимали с питон увит около врата и също си завирате смукач за отпушване на тоалетни чинии отзад…
Алфонсо:
Това не е нищо, най-скандалните снимки направихме в офиса – там се разхождам по потник покрай компютрите,
а също направихме една невероятна снимка, когато изпуснах една монета до кафе-машината и се наведох да я
вдигна.

Списание:
Какво е вашето послание чрез тези снимки?
Алфонсо:
(смее се, уригва се) Ама защо всички си мислят, че има някакво послание? Просто притежавам невероятен
сексапил и искам да го споделя с целия свят (пак се уригва).

Списание:
Бихте ли ни разказали за вашите, хм, любовни похождения? Всеизвестен факт е, че можете да се мерите с
Казанова в тази област.
Алфонсо:
Хехе, това наистина е така, цялата ми ай си кю листа е пълна с номера на жени. Наистина не съм виждал
нито една от тях, но какво да се прави. По времето на Казанова не е имало Интернет и затова аз го
задминавам многократно.

Списание:
Защо си събухте едната обувка?
Алфонсо:
Защото ми стана горещо на краката. Сега ще събуя и другата (събува се). Бих си свалил и чорапите, но не
съм си изрязал ноктите, хихихи.

Списание:
Един момент, да си сложа противогаза, защото иначе няма да можем да продължим интервюто, хихихи.
Алфонсо:
(смее се) Ама и вие сте едни шегаджии (бърка си в носа, после в устата).

Списание:
Така, сега е по-добре. Бихте ли ни разказали за вашите хобита, какво обичате да правите в свободното си
време?
Алфонсо:
Ами много неща, например да пиша а ес пе. Много обичам да пиша а ес пе.

Списание:
А имате ли предпочитана марка дезодорант? Какво бихте препоръчали на младите хора, които ви завиждат и
искат да са като вас?
Алфонсо:
Ами… (пърди), аз много не ползвам дезодоранти, може би това е тайната на моя успех, хихихи.

Списание:
Ааа… момент да си поема въздух…, ходите ли на фитнесссс… ъъгх…
Алфонсо:
О да, вече нося потник, всъщност аз постоянно го нося този потник, даже се къпя с него.

Тук нашият човек загуби съзнание и благодарение на спешната намеса на бърза помощ беше спасен от отравяне.

Не знам дали аз нещо съм изкуфял или просто чалга музиката в България вече е спряла да прилича на чалга, ама като бях в една дискотека в Обзор, пуснаха едно парче на една по принцип чалга певица. Само дето парчето повече биеше на ектроника с много яки басове или поне в дискотеката звучеше много яко. Става въпрос за „Всичко води към теб“ на Анелия. Като махнем полуидиотския чалгарски глас, остава едно прилично електронно звучене с, както казах, доста здрав бас и ритъм. Бях доста изумен, честно да си кажа. Вече като превъртам каналите и попадна на Планета ТВ или някоя друга чалгарска телевизия ще се заглеждам дали не върви тва парче. Те чалгаджийките по принцип стават като жени, само да не си отварят много много устата или поне не когато искат да пеят.

Също като се прибрах от морето си намерих в пощата диска от Kid Antrim Music – Dance/Hip-Hop/Beats/Industrial компилацията, в която ми включиха Funky Guitar. От 16 парчета половината са абсолютно неслушаеми – все едно разгонена котка драска по горещ ламаринен покрив. Моето естествено не е от тях. Не че това ме интересува, ама наистина съм чувал сто пъти по-добри любителски неща, които така и не остават оценени. Повечето са някакъв вариант техно, т.е. не е хаус, т.е. са добри за моите вкусове.

Към сряда си чакам снимката като мускетар по пощата. Дано да е излязла добре, все пак бая зор хвърлих да правя сериозни пози с лицето, а и шпагата я държах доста професионално.

Отдавна не съм писал нищо ново. Е сега мисля да го направя:

ДА МУ ЕБА МАЙКАТАААА !!!!!!

Ох, тия лекарства дето ги пия за грипа май ми влияят зле, ох…

Отдавна не съм blog-вал ама сега мисля да напиша. Вчера бях на концерт на Jerry Lee Lewis, рок-идол от 50-те. Не че си падам по такава музика, ама видях, че ще свири на пиано и си викам си – ще е някой виртуоз, ще се изкефя. Хо-хо-хо, дето се вика. Набутах се 30 лв. за не особено добро място. И кво? Трябваше да почне в 20:00, почна в 20:20. Пича седна на пианото в 20:30. Почнаха некви вехти шлагери от времето на дядо ми. Пианото почти не се чуваше, да не говорим, че озвучаването в зала 1 на НДК определено не е наред. Пропищяха ушите като почна да се прави на „виртуоз“ като набиваше високите клавиши до побъркване. Тва и аз го мога, баси, за тва ли съм дошъл. Ама тва не е нищо. В 21:05 великият пианист стана, поразмота се, седна два пъти със задника си върху пианото и си замина. После се чуха няколко „Thank you very much, thank you very much, we love you, thank you very much“ и останалите bad-ass-old-skool-блусаджии от сцената си заминаха. Концертът продължи 50 минути, от които звездата на вичиртъ свири само 40. Публиката крещЯ, викА, псувА, свиркА и т.н. – няма концерт за вас!!! Яжте лайна и си отивайте. И това за 30 лв. Тва са 6 ходения на кино в Арена, мама му стара.

Е не знам аз ли съм карък или просто много е озверяла полицията в центъра, ама не стига, че в понеделник за втори път паяк ми оскверни колата ами и днеска съм бил спрял на дипломатически паркинг до турското посолство и „можело да стане лошо“. Ебах маа му, спирам, отивам да питам за виза, консулът го нямало, отивам в Мимас за един хамбургер, връщам се, консулът дошъл, за 1 мин взимам някаква бланка и тръгвам да си хооодяаа. Дааа, ама не. Отнякъда довтасали две противни ченгета и почвет да ме разпитват що съм спрял на дипломатически паркинг. Явно искаха да се заяждат, щото ме изкараха, че съм спорил с тях колко време съм бил спрял. Най ме ядоса едното говедо – видял, че съм руски гражданин и ми вика – не знам разбираш ли български, ама щи дам един съвет – не вади веднага секирата. АБЕ ЛЬОЛЬООООООООО, 5 минути си говорим на български и оня ми се прави на полиглот. Каааак ме ядоса нещастникът и неговият началник ми прави сцени на ядосан служител на реда, на който му е писнало да се занимава с „такива като мене“. За моренце ли събират парички, кво ли, ебал ли съм ги. Са най-много да ми напишат поредния акт, ама мене ми дреме на многоточието, нема да им бутам пари повече на тия идиоти.

НАЙ-НАКРАЯ !!! Завърших парчето Polydistortion. Бях го почнал преди почти една година и както се очертаваше щеше да си остане 1:06 макар и с готино начало. Всъщност сега е в стадий „beta“ версия т.е. е готово като замисъл и т.н. остава да се направи само мастеринг (ейц ейц, каква дума ).
Стана цели 4:02! China Dream и Funky Guitar минават в графата късички.

Спирам да се занимавам сериозно с AcidPro, използвам едни и също drum samples, почвам да се повтарям и просто не може да се получи нещо оригинално само със семпли. Продължавам да се мъча с Reason – там е истината макар че ще си го ползвам в комбинация и с AcidPro.

И маа му стара веднъж отидох на фитнес и да спрат водата у нас, че и настинах!!! ЖИВЕЕМ В БЪЛГАРИЯ! Сега смърдя и ме тресе, готина картинка съм. Утре май няма да се ходи на работа…

P.S. Много ме кефи брейка на 2:29

PHP 5 излезе. И кво от тва? Ше почна да го уча? Е са. Последно време така ми е бръмнала главата с изучаване на нови технологии, че само тва ми липсва. Пък и 100% ще е пълно с бъгове, по-добре да изчакам 5.0.3 или нещо от тоя род.
Да зема да довършвам оная игрословица, че пи писна на шапката вече.

Ебах маа му, не съм блогвал от една камара време. То и няма много за казване. Пиша кур-сови работи по нощите, не се наспивам, брат ми замина на море, гадината. Барем да изкарам 6-ца по STL като се тормозих толкова

C++ компилаторът на Microsoft VS.NET 2003 е редко тъпо парче. При положение, че грешката ми е в това, че съм сложил един const пред параметър на функция ми изплюва грешка с 10 реда обяснения къде, какво и как, обаче нищо, което да подскаже, че има един const повече. А и аз както не съм на „ти“ с templates си е цяло чудо, че ми скимна да изтрия const-а да видя какво ше стане…

Join the army, they said…
See the world, they said…
I’d rather be sailing.

Де*** мама му да ***! Кви са тия работи? Гърците – шампиони??? Лелееее…
Бях се хванал на бас за 2×10 лв., че португалците ше спечелят и сега какво – 20 лв. съм назад!
УЖАС!
Еб*** късметлиите са тия гърци, тряа да пускат по-често тото…

Вчера решихме да отидем аз и няколко приятели до ФМИ на концерт на Васко Кръпката.
Интересно беше, какво им става на тия от ФМИ – второ градинско парти за един месец. Имаше купища безплатна бира (няма да кажа каква, но ми е любима), че даже и безплатна водка!
Кръпката беше домъкнал някаква група „Каскадьори“ – младоци на по 18 години, ама не свиреха зле. Също и Камен Кацата си подра малко гърлото та се чуваше в цял Лозенец .
Добре попяха, изпълниха си големите хитове. Аз си тръгнах докато пяха „Нека бъде светлина“, щото бях на доста бири вече, пък бях и с колата.

Ех, а сега следва една приятна почивка

Доживяхме и аз да си имам блог. Да видим колко ще пиша .

Блогът ще е на български, така че ше ме прощават братята хамериканци и прочая небългарско говоряща сволоч.

Та така.