В последно време стана много популярно сайтовете да са XHTML cum-плайант. И то до такава степен популярно, че вече граничи с истерия. Всеки трети си прави некво сайтче и му слага линк към w3.org, където, разбираш ли, можеш да провериш, че сайтченцето му е cum-плайант. Не е много ясно за къв чьеп обаче. Начи по какво можеш да познаеш, че един сайт е cum-плайант с XHTML. Без много да се замислям ето няколко примера:
- Трябва да прилича на блог. Или да е блог. Всички блогове, както знаем, са резултат на революционното течение Web 2.0 и като част от него е задължително да са cum-плайант.
- Да няма картинки. Всичко е CSS, няма таблици (ура?), само div-ове, span-ове и ако си много елитен – ul-та и li-та. Ама трябва да си много елитен. По този начин намаляваш размера на страницата от 20 kb до 14 kb, за което бедните африканчета с 14400 kbps модеми ще са много благодарни. Добре де, може да има картинки. Ама да е една и да е голяма. И да е на някакво централно място, та като отидеш на сайта, първото нещо което ти хваща окото е въпросната картинка, след което вече забравяш за кво си дошъл, и затваряш сайта. Пример – http://csszengarden.com/?cssfile=/195/195.css&page=0. Защо няма картинки ли – ами понеже заради XHTML-а е практически невъзможно да се направи нещо смислено с картинки, освен ако не искаш да си скъсиш живота с 20 години.
- Текстът да е с размер между 6 и 8 pt, защото нали се ползва яко CSS, а какво най-добре се прави с CSS – променя се размерът на шрифтааа.
- Текстът по страницата ползва 57 или повече различни шрифта. Тук включваме размер, курсив, получер (болд). Пример – http://www.alistapart.com/ – жюсток сайт. А какво най-добре се прави с CSS – променя се шрифтът на текстааа.
- При mouse-over на линковете текстът не само се подчертава, ами също и се надчертава, задрасква, или дори произволна комбинация от два ефекта. Също така и му се сменя фоновият цвят – просто защото иначе не може да се разбере, че това е линк. Трябва при mouse-over да има грандиозни ефекти, освен това трябва да легнеш на пода, да направиш 10 лицеви опори на пръсти с една ръка, след това да заемеш челна стойка и да се завъртиш три пъти на място.
- Линковете са подчертани с пунктир. Е това е наистина ключова отличителна черта. Просто ако линковене на един сайт са подчертани с пунктир той вече е един страхотен сайт, cum-плайант с най-последните стандарти и отговаря на всички резолюции на ООН.
- Пунктирът не е задължително да е ограничен само до линкове. Пунктир може да има навсякъде. Защото какво се прави най-добре с CSS – рисуват се пунктирни линиии.
- Сайтът е в Unicode. По-точно в UTF-8, за да могат хаамериканците пак да си бичат стандартно ASCII, пардон ANSI, но да си мислят, че ползват Unicode. В следствие не са рядкост красоти от рода на „РќР° Дедо Гойко Блог-тъ“. Буквата P е много популярна в Unicode средите. Всяка втора буква в Unicode e P.