Навръх Коледа си нямах работа да ида да гледам едно детско филмче – The Chronicles of Narnia. Не знам как се навих, но май по-добре да не го бях правил. Докато гледах филма имах чувството, че авторът, или там авторката на книгата, е избягал от някой rehab, след което се е усамотил в някоя високопланинска хижа и е започнал да твори. Все едно гледах фантазиите на някое хипи. Да цитирам някои забележителни моменти от филма – един огромен глиган (говорещ естествено) дъвче крака на някакъв орк, който е от лошите, а през това време един носорог (!) търчи като пощръклел през армията на лошите, за да стигне до колесницата на снежната вещица, която се тегли от две бели мечки. Направо велико. Да не забравя и бобрите в пълна броня и май имаше и някви летящи такива, грифони им се викаше, май. Естествено като фон заа това е една голяма планина, в Нова Зенландия предполагам, там са много подходящи за подобен род филми. Честно казано сега ми се иска пак да го гледам. Като излезе DVDRip ще си го дръпна, ще си приготвя „space cake“ и „chocolate milk“, и ще си прекарам два доста интересни часа. Тоя филм всъщност е за възрастни, но за особен тип възрастни.