Отдавна не съм blog-вал ама сега мисля да напиша. Вчера бях на концерт на Jerry Lee Lewis, рок-идол от 50-те. Не че си падам по такава музика, ама видях, че ще свири на пиано и си викам си – ще е някой виртуоз, ще се изкефя. Хо-хо-хо, дето се вика. Набутах се 30 лв. за не особено добро място. И кво? Трябваше да почне в 20:00, почна в 20:20. Пича седна на пианото в 20:30. Почнаха некви вехти шлагери от времето на дядо ми. Пианото почти не се чуваше, да не говорим, че озвучаването в зала 1 на НДК определено не е наред. Пропищяха ушите като почна да се прави на „виртуоз“ като набиваше високите клавиши до побъркване. Тва и аз го мога, баси, за тва ли съм дошъл. Ама тва не е нищо. В 21:05 великият пианист стана, поразмота се, седна два пъти със задника си върху пианото и си замина. После се чуха няколко „Thank you very much, thank you very much, we love you, thank you very much“ и останалите bad-ass-old-skool-блусаджии от сцената си заминаха. Концертът продължи 50 минути, от които звездата на вичиртъ свири само 40. Публиката крещЯ, викА, псувА, свиркА и т.н. – няма концерт за вас!!! Яжте лайна и си отивайте. И това за 30 лв. Тва са 6 ходения на кино в Арена, мама му стара.